Антракс
По данни на Българската агенция по безопасност на храните към 27.04.2026г. е установено огнище на антракс във ферма в област Силистра. От него боледуват и животните и хората.
Антраксът е остро инфекциозно заболяване с широко разпространение и висок леталитет, известно на хората от дълбока древност. Причинител е микроорганизмът Bacillus anthracis, който се характеризира със способността си при попадане във външната среда да образува спори, които са изключително устойчиви.
Човек може да се зарази по различни начини:
- чрез попадане на антраксни спори през наранена кожа при контакт с болни животни – кожна форма
- при консумация на недостатъчно добре термично обработени заразено месо или месни продукти – гастро интестинална форма
- при вдишване на антраксни спори – белодробна форма
Инкубационен период
Инкубационният период е 1-7 дни, но може да варира в по – широки граници, в зависимост от начина на заразяване и инфекциозната доза.
Клинична характеристика на кожната форма на Антракс
По кожата на мястото на проникване се формира безболезнено гнойно образувание с характерен синкаво-кафяв цвят – „синя пъпка“, с некротизиране и оформяне на тъмна коричка.
Клинична характеристика на гастро-интестиналната форма на Антракс
Остро начало с общо неразположение, повишена температура, болки в корема, повръщане и кървава диария
Клинична характеристика на белодробната форма на Антракс
Започва с грипоподобни симптоми (треска, кашлица, задух), които бързо преминават в тежка дихателна недостатъчност. Това е формата с най-висок леталитет асоциирана с биотероризъм.
Диагностичното потвърждение и лечение на заболелите се извършва в лечебно заведение за болнична помощ.
Важно:
- Болните лица не са източник на инфекция;
- Всяко лице, консумирало съмнителна храна или осъществило контакт с вторично замърсена повърхност/предмет или със съмнение за вдишване на контаминиран прах/въздух следва да се обърне към своя общопрактикуващ лекар или към специалист по инфекциозни болести за преглед, медицинско наблюдение и преценка за необходимостта от назначаване на постекспозиционна антибиотична профилактика, която да започне възможно най-скоро, при възможност до 48-мия час. Антибиотичният режим (вид антибиотик, доза и продължителност) е различен за отделните групи – възрастни, деца, бременни и кърмачки.





