ШАП

Във връзка с наличие на огнища на болни животни с диагноза Шап на територията на о. Крит и о. Лесбос в република Гърция, РЗИ-Сливен дава следните препоръки:

  • Хората, които се грижат за животни  да използват лични предпазни средства;
  • Да се консумират термично обработени мляко и месо, закупени от проверени източници;
  • Собствениците на животни трябва да спазват препоръките на ветеринарните
  • власти.

От шап могат да боледуват животни и хора. Заболяването се причинява от  вирус, който е устойчив във външната среда и на замразяване, но е чувствителен на дезинфектанти и висока температура.

Източник на заразата са диви и домашни двукопитни животни – говеда, овце, кози и свине.

Възприемчивостта на човека не е висока. Човек се заразява по следния начин:

-Контактно-битов път – чрез замърсени предмети и продукти (попадане на вируса в малки ранички по кожата и лигавиците при обслужване на болни животни)

-Хранителен път – при консумация на недобре термично обработени месо, мляко и млечни продукти (масло, сирене).

Най-често боледуват животновъди и ветеринари през пролетно-летния сезон. Вирусът прониква в организма чрез лигавицата на устата, стомашно-чревния тракт и кожата. Размножава се на входната врата, след което попада в кръвта и се разпространява в целия организъм.

Инкубационният период е средно 3-8 дни.

Клинична картина: Обикновено заболяването започва остро, с втрисане, висока температура, главоболие, мускулни болки,  зачервено гърло, сухота в устата.

След 1-3 дни се появяват мехурчета по езика, бузите, мекото небце с размери до лещено зърно. След 24 часа те се пукат и се образуват афти. Наблюдава се обилно слюноотделяне, неясен говор, болезнено преглъщане. Възможно е поява на мехурчета и по пръстите на ръцете, по дланите, в основата на ноктите, по стъпалата, по пръстите на краката. Понякога може да има повръщане, коремна болка, диария.

След 3 до 5 дни температурата се понижава, афтите и язвите започват да зарастват и до две седмици настъпва оздравяване. Прогнозата е добра.

Като усложнения могат да възникнат вторични бактериални инфекции – фурункул, панарициум, бронхопневмония, хепатоспленомегалия, сърдечно-съдови прояви др.

Лечението е неспецифично. Срещу заболяването няма ваксина. Създава се нетраен типово специфичен имунитет.

При наличие на информация за посещение в засегнатите райони, възможна консумация на замърсени продукти и клинични симптоми е необходима консултация със специалист по инфекциозни болести.