Прекаленото излагане на слънце крие риск за здравето

В сезона на почивките и забавленията на открито – на море, планина или на басейн не трябва да се забравя, че слънцето крие и сериозни рискове за здравето.

В малки количества ултравиолетовата слънчева радиация е полезна за синтеза на витамин Д в кожата и за лекуване на някои болести, като рахит, псориазис и екзема.      Прекаленото излагане на слънце обаче може да доведе до повишен риск за различни видове рак, ускорено стареене на кожата, катаракта или други заболявания на окото. Може да засегне способността на човека да се съпротивлява на различни инфекциозни заболявания, както и да промени ефективността на действие на някои медикаменти.

Изгарянето на човешката кожа от слънцето се причинява от разрушителните ефекти на УВ-лъчението върху клетките на кожата. Нивата на УВ лъчение се влияят от:

  • Височината на слънцето в небето – Колкото по-високо е слънцето, толкова по-високи са нивата на УВ лъчение. Силата на УВ лъчението се променя както в различните часове на деня, така и в различните сезони на годината.
  • Географската ширина – Колкото по-близо сме до Екватора, толкова по-високи са нивата на УВ-лъчение.
  • Облачната покривка – нивата на УВ лъчение са най-високи при безоблачно време, но дори и при наличие на облачна покривка те могат да бъдат достатъчно високи.
  • Надморската височина – с изкачването, на всеки 1000 метра надморска височина, нивата на УВ лъчение нарастват с 10-12%.
  • Озоновия слой – нивата на озона в атмосферата се променят в течение на годината и дори в течение на деня.
  • Отражението на земната повърхност – УВ лъчението се отразява или разсейва в различна степен от различните повърхности (пресен сняг може да отрази до 80% от УВ лъчението, сух пясък-около 15%, а морската пяна-около 25% ).

За съжаление често слънчевия тен се възприема като символ на привлекателност и добро здраве. Но той е признак на защитна реакция на кожата, за да се предотврати по-нататъшното й увреждане.

Вредните ефекти до голяма степен могат да бъдат избегнати с намаляване на продължителността на излагане на слънце, както и с избягване облъчването в периода около обяд. Не трябва да се забравя, че човешкия организъм „помни“ увреждането от УВ лъчение в миналото и те са предпоставка за развитие на последващи хронични ефекти.