Сексуално – преносимите инфекции (СПИ) представляват група от заболявания с различни причинители.

Някои от тях са добре изучени и се лекуват успешно, а за други продължава процеса на усъвършенстване на тяхната диагностика и лечение.

Ранното откриване на заболяванията води до по-бързо и по-пълно излекуване.

Спазването на правилата за безопасен секс и отговорността към сексуалния партньор водят да намален риск от полово предавани инфекции.

Основен източник на инфекция при тези заболявания е човек.

Основен път на заразяване е осъществяването на сексуален контакт чрез различни сексуални практики. Някои от СПИ като сифилис, хепатит В и СПИН могат да се предават и от майката на детето по време на бременността и раждането.

По данни на СЗО  всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи на болести, предавани по полов път. Това налага всеки човек да има  познания относно полово предаваните болести, за да знае как да се предпази от тях и кога да потърси компетентна медицинска помощ. При някои от тези заболявания в началото липсват оплаквания или симптомите са бързопреходни и това води до преминаване на болестта в следваща фаза, в която  последствията са по-тежки.

 Сифилис (Syphilis, Lues)

Причинител – спираловиден микроорганизъм, способен да се придвижва активно през лигавиците и кожата.

Пътища на предаване – полов път (придобит сифилис) и  „от майка – на дете” (вроден сифилис).

Инкубационен период  –  около 3-4 седмици.

Симптоми: На мястото на „входната врата“ – по главичката или тялото на пениса, вулвата, ануса, ректума, шийката на матката, устните, езика, сливиците и др.  се  появява  кръгловата,  неболезнена раничка с големина 5-20 мм. При нелекувани болни раничката заздравява за 4-8 седмици.

След 7-10 дни се увеличават лимфните възли в близост до раничката.

След около 6 седмици се появяват розово-червени обриви по кожата и лигавиците. Те са неболезнени, несърбящи, с големина от лещено до царевично зърно и известяват преминаване на болестта във втория й стадий (вторичен сифилис). Задържат се 2-3 седмици.

При нелекувани или неправилно лекувани пациенти се появяват нови обриви през различни периоди от време (седмици до месеци). През целия втори стадий лимфните възли по цялото тяло са увеличени.

След третата година от заразяването при нелекуваните хора настъпва третият стадий на сифилиса,  при който се развиват тежки  поражения на кожата и могат да бъдат засегнати всички телесни органи и системи (нервна, сърдечно-съдова и др.).

При съмнение за заболяването е необходимо насочване на пациента за консултация, изследване и лечение към специалист по кожни и венерически болести.

На диспансерно наблюдение подлежат пациентите и всички техни контакти (сексуални партньори и близки в дома) които се наблюдават и изследват, за да се предотврати разпространението на инфекцията.

Сифилисът е заболяване, при което не се развива имунитет след преболедуване.

Диагностика:  Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от два различни кръвни теста. Интерпретирането им често е трудно и изисква специализирана консултация и проследяване. На бременните жени в РБългария се извършва скринингово изследване за сифилис.

Ранното откриване е от решаващо значение за  предотвратяване на възможните късни усложнения и за правилното лечение на болния  и на половите му партньори.

Пълно излекуване се постига при първичния и вторичния сифилис.

Профилактика: Най-сигурният начин човек да се да се предпази от сифилис е въздържането от безразборни полови контакти. Провеждане на скринингови тестове и лечението в ранните срокове на бременността са най-добрият начин да се предотврати вроден сифилис.

Гонорея (Gonorrhea, трипер) 

Причинител – вътреклетъчно разположени микроорганизми (гонококи).

Предаване – чрез сексуални контакти. Жените могат да са безсимптомни носители на гонококите в продължение на седмици и месеци и да предават заразата при сексуални контакти.

Инкубационен период: при мъжете от 2 до 14 дни, а при жените – 7 до 21 дни след заразяването.

Симптоми: При мъжете  отначало се появява леко парене при уриниране и няколко часа след това – затруднено уриниране и гноен жълто-зелен секрет от уретрата. Едно от най-сериозните усложнения при несвоевременно или неправилно лечение е епидидимитът (възпаление на надсеменниците), който е обикновено едностранен. При двустранно възпаление може да настъпи стерилитет.

При жените симптомите са леки, но в отделни случаи могат да се наблюдават затруднено уриниране и гнойно течение. Най-често се засягат шийката на матката и маточните тръби, чието възпаление води нерядко до сраствания, стерилитет и други усложнения.

И при двата пола е възможно развитие на ректална гонорея с отделяне на гноен секрет от ануса, както и гонококов фарингит (заразяване при орогенитален секс). Възможно е развитие на артрити,  очни и други усложнения.

Подострото и асимптоматично протичане е голям проблем, поради възможността за широко разпространение на инфекцията.

Диагностика: Микроскопско наблюдение на натривка от секрета на уретрата и специфични микробиологични изследвания.

При съмнение за заболяването е необходимо насочване на пациента за консултация, изследване и лечение към специалист по кожни и венерически болести.

Хламидиаза

Причинител – вътреклетъчно разположен микроорганизъм

 Инкубационен период: 5 до 12 дни след заразяването, а понякога и значително по-късно.

 Симптоми: Хламидиалната инфекция може да протече по следните начини:

• Бактерията се размножава активно, появява се течение, сърбеж, парене или болка  при уриниране.
• Бактерията се размножава бавно и няма явни симптоми. Инфекцията е скрита, но може по всяко време да се активира от други дразнители.

Ако не се лекува своевременно, хламидиалната инфекция може да доведе до  стерилитет или проблеми по време на бременността.

 Вирусен Хепатит тип В

Причинител: Хепатитен вирус тип В

 Предаване: Вирусен Хепатит тип В се предава чрез полов контакт, по кръвен път и вертикално от майката на детето.

 Инкубационен период  30-180 дни.

Заразяването с хепатит В може да доведе до носителство, до остър хепатит или до хроничен хепатит и цироза.

Дори и хората, при които заболяването преминава без симптоми, могат да бъдат източник на инфекция.

Симптоми: Пожълтяване на кожата и склерите, гадене/ повръщане,  лесна уморяемост и др. Необходима е консултация със специалист  по инфекциозни болести.

Диагностика: Хепатит В се диагностицира чрез кръвни изследвания

Профилактика: В България всички деца родени след 1992 г.  подлежат на ваксина срещу хепатит В, която е включена в Имунизационния календар.

СПИН – Синдром на придобита имунна недостатъчност 

 Причинител: Причинява се от инфекция с HIV1 и по-рядко HIV2. Този вирус поразява клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции след заразяването, протичат с усложнения и могат да завършат със смърт.

Предаване:  По полов път – при хетеро- би- и хомосексуален контакт, по кръвен път – при преливане на неизследвана кръв, чрез инжектиране на венозни наркотици с една и съща спринцовка и по вертикален път – заразяване на новороденото от майка, болна или носителка на HIV.

От ХИВ/СПИН не можем да се заразим:

Чрез ръкуване, прегръдка или целувка

При кашлица и хрема

При използване на обществен телефон

При използване на общи прибори за хранене

При използване на общи помещения

При ухапване от комар или други насекоми

При работа, социални контакти или съжителство с ХИВ-позитивни хора

Инкубационен период Инфекциозният процес се отличава с продължителен период между заразяването и клиничните симптоми – от 2 до над 10 години, през което време пациентът може да не знае за заболяването си, но е заразен за околните.

 Симптоми:  Няма общи симптоми за всички, които имат диагноза СПИН. Когато нарушението на имунната система е по-сериозно, хората може да се разболеят от различни видове опортюнистични инфекции (наричани така, защото са причинени от организми, които обикновено не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система).

Не предприемайте рискови контакти без предпазни средства, бъдете отговорни към собственото си здраве и здравето на партньора!

Как да се предпазим от полово предавани заболявания

Колкото повече са сексуалните партньори, толкова по-голяма е вероятността от заразяване. Избягвайте безразборните сексуални връзки.

Използвайте сигурни предпазни средства – презервативи.

Не забравяйте, че някои полово предавани болести могат да се предават и по време на любовната игра.

Не забравяйте, че в част от случаите полово предавани болести могат да протичат безсимптомно.

Ако имате съмнение за необезопасен полов контакт с несигурен партньор направете консултация с лекар.