Националните програми на Министерство на здравеопазването са целенасочени инициативи и проекти, разработени за изпълнение на конкретни здравни приоритети и подобряване на общественото здраве в страната.

Имунизациите по Национални програми се извършват от общопрактикуващите лекари за пациентите от целевите групи, включени в пациентските им листи.

Национална програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити 2022-2025 г.

От 2017г. общопрактикуващите лекари в България изпълняват дейности по Национална програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити с безплатни ваксини срещу ротавирусен гастроентерит при деца на възраст от 6 седмици.

Над 80 държави са включили ротавирусните ваксини в имунизационните си календари и ги прилагат широко, за да се предотвратят последващи инфекции и усложнения.

В Европа са регистрирани две ваксини срещу ротавирусен гастроентерит, които се прилагат и в България – моновалентна (Rotarix на фирма GlaxoSmithKline) и петвалентна (RotaTeq на фирма MSD). Те съдържат най-разпространените генотипове човешки ротавируси. Двете ваксини са под формата на капки и се прилагат чрез накапване в устата на бебето.

Ваксината Rotarix е предназначена за имунизация на деца от 6 до 24-седмична възраст. Курсът на ваксинация се състои от две дози с интервал  не по-малък от 4 седмици.

Ваксината RotaTeq е предназначена за имунизация на деца от 6 до 32-седмична възраст. За изграждане на ефективна защита е необходимо приложението на три дози с минимален интервал между тях  4 седмици.

Според клиничните проучвания, ваксините Rotarix и RotaTeq предпазват в 74-78% от тежко протичане на ротавирусните гастроентерити. Ваксинацията срещу води до 85-95% намаление на хоспитализациите.

Почти всяко дете преди да навърши 3-5 години се заразява с ротавируси. Те са един от основните етиологични причинители на тежки форми на диария с обезводняване.

Ротавирусните гастроентерити са остра детска инфекция с диариен синдром. Клиничната изява на ротавирусния гастроентерит варира в широки граници – от бързопреходна водниста диария до тежко проявено диарийно заболяване, водещо до дехидратация, нарушения на водния и електролитния баланс, хиповолемичен шок. Най-често боледуват децата от 6 до 24 месечна възраст. След инкубационен период от 1 до 3 дни заболяването започва с внезапно повишаване на температурата, повръщане, последвани от водниста диария. Рискът от тежки форми на заболяването е висок при децата под 1-годишна възраст, хипотрофичните, както и недоносените и родените с ниско тегло кърмачета. При тях заболяването протича с интензивен диариен синдром, водещ бързо до изразена дехидратация, тежки нарушения в електролитното и алкално-киселинното равновесие. Без своевременна и адекватна терапия се развива хиповолемичен шок с опасност за живота.

Ваксинацията е най-ефективният начин за предпазване от ротавирусен гастроентерит. Съгласно Кратките характеристики на прилаганите в България ваксини, е възможно да бъдат имунизирани и деца, които са родени не по-рано от 25 гестационна седмица (при ваксинация с RotaTeq) и не по-рано от 27 гестационна седмица (при ваксинация с Rotarix).

Много рядко след употреба на ротавирусни ваксини (при по-малко от 1 на 10 000 пациенти) е докладвано за сериозна странична реакция – инвагинация, възникнала обикновено през първата седмица след ваксинация. Чревна инвагинация при новородени се диагностицира и при деца, които не са ваксинирани срещу ротавируси. Причината за състоянието не е установена. Предполага се, че е вследствие на чревна инфекция, полип или тумор в червата.

Национална програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) 2025 – 2030 г.

С Решение на Министерския съвет, на 09.04.2025г. е приета Национална програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) 2025-2030 г. чрез която се осигурява безплатна ваксина за момичета на възраст 10-14 г. и на момчета на възраст 10-13/14г. Предвидено е поетапно увеличаване на възрастовата група при момичетата до имунизация на 21-годишни жени през 2029г.

Ваксината, която се осигурява е срещу най-честите причинители на ракови заболявания – Папилома вируси тип 6, 11, 16, 18, 31, 33, 45, 52 и 58. За изграждане на ефективна защита е необходимо децата до 14 г. вкл. да получат две дози от ваксината с интервал между приемите от поне 6 месеца, а при по-големите лица – 3 дози от ваксината с интервал между първи и втория прием – 2 месеца и между втория и третия – поне 4 месеца.

Причинно-следствената връзка между онкогенните типове HPV и раковите заболявания е установена за първи път при рака на маточната шийка (РМШ), който е водещото раково заболяване, причинено от HPV в света, с повече от половин милион случая годишно. Високорисковите типове HPV се откриват при 99% от предраковите заболявания на маточната шийка. Инфекция с високорискови типове HPV е свързана с по-рядко срещани аногенитални ракови заболявания, като рак на вулвата, влагалището, пениса и ануса, рак на устата и гърлото.

В света разпространението на РМШ е най-високо при жени под 35-годишна възраст, намалява при жените в по-напреднала възраст, с последващ втори пик на разпространение при жени на възраст над 45 години в Африка, Северна и Южна Америка и Европа.

За 2022г. България е на 2-ро място в Европейския съюз (ЕС) по заболяемост от рак на маточната шийка с 22,7 заболели на 100 000 жени, при средна заболяемост за ЕС от 11,7 заболели на 100 000 жени. Смъртността от това заболяване у нас през 2022 г. е 11,1 починали на 100 000 жени спрямо 5,3 починали на 100 000 жени за ЕС, което отново нарежда България на второ място сред 27 държави.

Най-ефективният начин за предпазване от ракови заболявания, причинени от HPV е чрез ваксинация.

През последните години в редица държави в Европа и света ( Дания, Испания, Швеция, Великобритания, Шотландия, Австралия, Канада, САЩ) се наблюдава съществен спад на рака на маточната шийка при ваксинирани лица. Освен ефикасност при рака на маточната шийка, ваксините срещу HPV осигуряват и високо ниво на защита срещу аногенитални предракови лезии и брадавици при мъже и жени, намаляване на HPV инфекциите в устна кухина и др. Продължават проучванията за ефективността на ваксинацията и срещу другите ракови заболявания, причинени от HPV.

В България, безплатна ваксинация срещу HPV (ваксина и поставяне) за момичета, при заявено желание на родител, се осигурява от 2012г.

Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65 години 2023 – 2026 г.

В България чрез Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции 2023-2026г. се осигуряват безплатни ваксини срещу сезонен грип и пневмококи за хора на и над 65-годишна възраст.

Имунизация срещу сезонен грип се препоръчва да се извършва всяка година, преди началото или по време на епидемичния грипен сезон. Имунизация срещу пневмококови инфекции се поставя еднократно и може да се проведе през цялата година или едновременно с ваксината срещу сезонен грип. Лицата с хронични белодробни и сърдечни заболявания, имат по-висок риск от тежко протичане на пневмоковова инфекция.

Ежегодните грипни епидемии са сериозен здравен проблем за нашата страна. Само в областните градове всяка година възникват средно около 1 400 000 до 1 600 000 случая на остри респираторни заболявания (ОРЗ) и грип.

Освен краткия инкубационен период и лесния механизъм на предаване, за сезонния грип е характерна и непрекъснатата изменчивост на причинителя. Това води до всеобща възприемчивост, поради липса на имунитет към циркулиращия в даден момент щам, разпространение на вируса със значителна интензивност и ежегодно предизвикване на епидемии. Грипните епидемии са признати като един от първостепенните проблеми на съвременното здравеопазване поради високата заболяемост и смъртност, особено сред високорисковите групи от населението. Грипните вируси могат да предизвикат сериозно заболяване при лица от всички възрастови групи, включително и при напълно здрави хора. При хората над 65 г. процентът на тежко протичане на заболяването и смъртността са най-високи. Напредналата възраст и наличието на хронични заболявания са главните рискови фактори за възникване на усложнения при боледуване от грип при лицата над 65 г. – пневмония, отит, синуит, миокардит, енцефалит/менингит, обостряне и влошаване на хронични заболявания като сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, астма и захарен диабет.

Вирусните инфекции на горните дихателни пътища, включително грипът, са фактор благоприятстващ възникването на пневмококови инфекции. Възможно е при едно и също лице едновременно да бъдат регистрирани грип и пневмококова инфекция. 

Инфекциите с Streptococcus pneumoniae (пневмококи) също са сред основните причини за заболяемост и смъртност в света при лицата на и над 65 г. Засегнати от пневмококови инфекции са всички възрастови групи, но най-голямо е въздействието им при възрастните хора. Придружаващите хронични белодробни и сърдечно-съдови заболявания при лицата над 65г. повишават риска от инвазивна пневмококова болест от 3 до 6 пъти, а леталитетът при инвазивните пневмококови заболявания (менингит, бактериемия) достига до 80% при лицата над 65 години.

Ваксинацията е най-ефективният начин за предпазване от грип и пневмококова инфекция. Те са основно средство за профилактика, намаляване на заболяемостта, смъртността и тежките усложнения.

Ваксините срещу грип се прилагат повече от 60 години. Съвременните ваксини се характеризират с много добра поносимост и ефективност. При хората в напреднала възраст ползите от имунизациите срещу сезонен грип и пневмококови инфекции за намаляване на заболяемостта и смъртността е доказана спрямо същата рискова група без приложени ваксини.