Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност, която по данни на Световната здравна информация и до днес представлява сериозен здравен проблем.  Всяка година се регистрират по 300 – 500 млн. клинични случаи на малария, предимно в Африка – в районите, разположени на юг от Сахара. Ежегодно маларията е причина за смъртта на 1,1 – 2,7 млн. души.

        От 1965г. България е призната за страна, свободна от малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропически региони и в нашата страна се регистрират случаи на малария при български или чужди граждани.  

Причинител   

           Причинител на маларията са различни видове маларийни плазмодии, които се развиват в комари от род Anopheles.  Предаването на инфекцията става по кръвен път при ухапване от заразен комар, при преливане на кръв от болен човек или паразитоносител и от майка на плод при бременност и раждане. Възприемчивостта към маларията е всеобща. Траен имунитет след преболедуване не се създава.

Симптоми

            Инкубационния период на заболяването е различен, според вида на причинителя,  средно 7-30 дни. Заболяването се проявява с „малариен пристъп“ (температурна треска), повтарящ се през строго определен интервал от време, продължаващ от 6 до 12 часа и протичащ с обща отпадналост, главоболие, бързо покачване на температурата до 40 – 41°С, треска, мускулни болки, гадене, повръщане и обилно изпотяване. Според клиничното протичане се наблюдават леки, средно тежки и тежки форми на малария.

Най-тежко протича тропическата малария с възможност за маларийна кома или смърт.

Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична картина, епидемиологична анамнеза и се потвърждава с откриване на маларийни плазмодии чрез изследване на периферна кръв.

Лечение

Своевременното лечение на маларията води до оздравяване.

Профилактика

        – спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите;

        – спрямо преносителите – борба с ларвите на комарите, хидромелиоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и др.;

        – индивидуална профилактика – предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, замрежване на прозорци и врати и др.); използване на дрехи, покриващи ръцете и краката; провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.

Препоръки при пътуване          

Ако пътувате към страна с разпространение на маларията, запознайте се с риска за заразяване и препоръките за химиопрофилактика, публикувани на интернет страницата на НЦЗПБ, Отдел „Паразитология и тропическа медицина“ (по СЗО-2023г.) на следния линк

https://www.ncipd.org/images/UserFiles/File/Parazitologia/Malaria_countrylist.pdf

            При всяко температурно състояние, след завръщане от чужбина, посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна. Това налага незабавно извършване на специфично изследване за малария в паразитологична лаборатория.