Кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“
Под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание на 13 юни 2018 г. се състоя кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“, организирана от Националния център по обществено здраве и анализи.
В срещата участие взеха: д-р Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазване; народните представители от Комисия по здравеопазването; Кирил Ананиев – Министър на здравеопазването; Зорница Русинова- Заместник министър на труда и социалната политика; доц. д-р Христо Хинков – директор на НЦОЗА; д-р Скендер Сила – ръководител на офиса на СЗО в България; доц. д-р Михаил Околийски – експерт по обществено здраве към офиса на СЗО в България; представители на отговорни държавни институции, националните центрове по здравеопазване, регионалните здравни инспекции, съсловни организации в сферата на здравеопазването, професионални и пациентски организации, водещи български медицински специалисти и експерти. Регионална здравна инспекция-Сливен беше представена от директора на инспекцията д-р Петя Балулова.
Според изнесените от НЦОЗА данни за демографските процеси в България населението намалява и застарява. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. Най-големият процент за смъртността е свързан с болести на кръвообращението. В същото време България е на девето място от 189 страни по консумация на алкохол, а по тютюнопушене сред жените е на 12 място.
Продължава да е висока детската смъртност и въпреки изразената тенденция към снижаване, тя остава почти 2 пъти по-висока, отколкото в Европейския съюз.
Според статистиката хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават, като в края му те достигат 31 587 души на 100 хил. население. За Европейския съюз този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 хил. души. Това води до увеличаване на парите за здравеопазване в България, които за периода 2001-2015 г. са нараснали с 450%.
Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико–диагностични дейности. Системата е насочена изключително към лечебната дейност. Имаме лекари на световно ниво, оборудване на световно ниво, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.
Изследвания показват, че медицинската дейност отговаря само за около 15% от здравно-демографските показатели на дадена нация. Останалите 85% са свързани с други фактори – на околната среда, начина на живот, стрес, генетични и ред други културни предпоставки, дори и политически.
Положителни промени на здравно- демографските показатели, както и нмаляване влиянието на рисковите фактори, на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции, отчитат още експертите.
Поставени бяха въпроси за финансиране по национални програми и задържане на квалифицирания персонал в по-дългосрочна перспектива, както и наемане на млади и високообразовани специалисти.
„Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население“, заяви доц. Хинков. Министърът на здравеопазването г-н Ананиев посочи, че основните предизвикателства пред българското здравеопазване са свързани с влошените показатели за здравно-демографското състояние на населението, наличието на здравни неравенства и необходимостта здравната ни система да отговори по адекватен начин на потребностите на гражданите. Отчитайки това, здравното министерство ще предложи варианти за нов модел на здравеопазване, като ще бъде направено обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, за да се избере този модел, който ще работи най-добре.