Информация свързана със заболяването Западно-нилска треска

През 2018 г. в Европейския център за превенция и контрол на заболяванията са съобщени 710 случая на Западно-нилска треска  в страните от ЕС ( Италия – 327, Гърция – 147, Румъния – 117, Унгария – 96, Франция – 11, Австрия – 8, Хърватска – 3, Словения – 1) и  в други страни (Сърбия – 213, Израел – 49, Косово – 3). От тях 63 са смъртните случаи (Сърбия – 21, Гърция – 16, Италия – 13, Румъния – 12 и Косово – 1).

С цел ранно откриване и съобщаване за заболели, насочваме вниманието на медицинските специалисти към лица, пристигнали от държави с наличие на Западно-нилска треска и развили неясно фебрилно състояние или инфекция на централна нервна система.

ЕТИОЛОГИЯ

Западно-нилска треска е трансмисивно заболяване при хора и животни причинявано от вирус от семейство Flaviviridae, тясно свързано със заболяванията Жълта треска, Енцефалит Сент Луис, Денга и др., чиито вектори са комарите.

До средата на 20 век заболяването се е срещало в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години активно се разширяват областите на разпространение. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор и  затоплянето на климата, което създава  благоприятни условия за живот на комарите преносители.

Вектори на заболяването са комари от род Culex. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. Боледуват животни (птици, коне, кучета, котки и др.) и хора. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. В рамките на 5 – 14 дена  комарът е способен да зарази нови животни.

Виремията при хората е с ниски стойности и продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. През последните няколко години са описани няколко случая на заразяване от човек на човек чрез кръвопреливане или трансплантация на органи.

Заболяването е с ясно изразена сезонност. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител – комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от м.юли до м.октомври, с пик през м.август – м.септември.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Инкубационният период е в рамките на 3 – 14 дни, но обикновено продължава 3 – 6 дни.  Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.

При по-голямата част от останалите 20% заболяването протича с грипоподобни симптоми – субфебрилна температура, възпалено гърло, главоболие,  болки в тялото, лесна уморяемост, липса на апетит, коремни болки, диария и др.

Тежките случаи са рядкост и засягат централната нервна система – менингит или енцефалит.

Смъртността при хората е ниска, предимно при хора с придружаващи хронични забол