През 2018 г. в Европейския център за превенция и контрол на заболяванията са съобщени 710 случая на Западно-нилска треска  в страните от ЕС ( Италия – 327, Гърция – 147, Румъния – 117, Унгария – 96, Франция – 11, Австрия – 8, Хърватска – 3, Словения – 1) и  в други страни (Сърбия – 213, Израел – 49, Косово – 3). От тях 63 са смъртните случаи (Сърбия – 21, Гърция – 16, Италия – 13, Румъния – 12 и Косово – 1).

С цел ранно откриване и съобщаване за заболели, насочваме вниманието на медицинските специалисти към лица, пристигнали от държави с наличие на Западно-нилска треска и развили неясно фебрилно състояние или инфекция на централна нервна система.

ЕТИОЛОГИЯ

Западно-нилска треска е трансмисивно заболяване при хора и животни причинявано от вирус от семейство Flaviviridae, тясно свързано със заболяванията Жълта треска, Енцефалит Сент Луис, Денга и др., чиито вектори са комарите.

До средата на 20 век заболяването се е срещало в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години активно се разширяват областите на разпространение. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор и  затоплянето на климата, което създава  благоприятни условия за живот на комарите преносители.

Вектори на заболяването са комари от род Culex. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. Боледуват животни (птици, коне, кучета, котки и др.) и хора. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. В рамките на 5 – 14 дена  комарът е способен да зарази нови животни.

Виремията при хората е с ниски стойности и продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. През последните няколко години са описани няколко случая на заразяване от човек на човек чрез кръвопреливане или трансплантация на органи.

Заболяването е с ясно изразена сезонност. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител – комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от м.юли до м.октомври, с пик през м.август – м.септември.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Инкубационният период е в рамките на 3 – 14 дни, но обикновено продължава 3 – 6 дни.  Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.

При по-голямата част от останалите 20% заболяването протича с грипоподобни симптоми – субфебрилна температура, възпалено гърло, главоболие,  болки в тялото, лесна уморяемост, липса на апетит, коремни болки, диария и др.

Тежките случаи са рядкост и засягат централната нервна система – менингит или енцефалит.

Смъртността при хората е ниска, предимно при хора с придружаващи хронични заболявания или висока възраст.

ДИАГНОСТИКА

Диагнозата на Западно-нилска треска се поставя по епидемиологични, клинични и лабораторни  данни.

За доказване наличието на вируса причиняващ Западно-нилска треска се вземат проби от околната среда (чрез улавяне на комари) и от болния (кръвни проби или ликвор).

Пробите на лица, съмнителни за инфекция с вируса на Западно-нилска треска се изследват в Национална референтна лаборатория „Кърлежово/векторно преносими инфекции, листерии, лептоспири” към  НЦЗПБ гр. София, а уловените комари в Лаборатория „Експериментална и приложна паразитология” към  НЦЗПБ гр. София.

ЛЕЧЕНИЕ 

Няма специфично лечение на заболяването и няма ваксина срещу вируса на Западно-нилска треска.

Повечето хора се възстановяват напълно от болестта. При по-тежки случаи е наложителна хоспитализация и интензивна терапия.

ПРЕВЕНЦИЯ

Предпазване от комари

Превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия.

• Необходимо е борбата с комарите да се насочи към намаляване на местата за тяхното възпроизводство и унищожаването на личинките им чрез механични действия и химични средства (използване на  ларвицидни препарати на рисковите места).
• Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари – използване на репеленти, носене на дълги панталони и дрехи с дълги ръкави.
• Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.
• Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите – да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми) – да се премахват чрез оттичане или засипване.
• Почистване на улуците на жилищата от листа и попаднали в тях отпадъци.
• Почистване на канавки и местата около канализацията от плевели и отпадъци, затрудняващи свободното оттичане на водата.

• Автомобилните гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места.

С цел профилактика на предаването на заболяването по кръвен път,  Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията препоръчва:

• Засилване на контрола при подбора на кръводарители, като всяка държава от ЕС трябва да въведе 28 – дневно отлагане от кръводаряване или NAT изследване на вероятните кръводарители, пребивавали в стационарни за заболяването държави или страни с нови огнища.
• Донори на органи, тъкани и клетки, завърнали се от заразени държави да се изследват за инфекция с вируса на Западно-нилска треска.