Защо някои храни са нездравословни?

За да функционира нормално, човешкият организъм се нуждае от всички хранителни вещества: белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални соли, влакнини, вода. Приемаме ги чрез храната. Тя трябва да осигури всички тези необходими вещества и в определено съотношение. Това съотношение в нездравословните храни е нарушено и определени хранителни вещества в тях са в излишък или недостатъчни.

Нездравословните храни съдържат големи количества мазнини, сол, захар и подобрители.

Солта представлява натриев хлорид. Натрият и хлорът са незаменими елементи за редица важни функции на организма, но високият прием на сол над физиологичните потребности представлява риск за здравето. Натрий в организма постъпва не само чрез готварската сол, с която се посолява храната, но и чрез технологично преработените храни като: колбаси, консервирани меса и риба, сирена, туршии, чипс, закуски, сосове и др. Те съдържат различни подобрители – натриев нитрат като консервант и натриев глутамат като овкусител. Приемът на натрий в повече от необходимото пречи на организма да изчиства мазнините от кръвоносните съдове и води до задържане на вода, а това причинява високо кръвно налягане и други здравословни проблеми.

В някой преработени храни липсват изцяло или в голяма степен полезни хранителни вещества. Бялото брашно, например от което се правят хлебчетата за бургерите и някои сладкиши е рафиниран (пречистен) продукт. То се получава като от пшеничните зърна се отстраняват триците и зародишите, но така се губят повече от 20 хранителни съставки.

В процеса на храносмилането въглехидратите се разграждат и освобождават енергия, нужна за функционирането на клетките. Ако обаче освободената енергия е повече от необходимото и човек не успее да я изразходва, въглехидратите се превръщат в мазнини и се натрупват в тялото.

Трапезната бяла захар, с химичното название захароза, е рафиниран въглехидрат. Тя се извлича от захарно цвекло и захарна тръстика и е лишена от влакнините, водата, витамините, минералите, съдържащи се в първоначалните растителни суровини. Ето защо захарните храни са пълни с т.нар. „празни” калории, които осигуряват най-бързо енергия за организма, както при физическа, така и при умствена работа. Това позволява да поемаме големи количества, без да усещаме насищане. Захарта обаче се разгражда бързо и лесно освобождава енергията си, и ако човек не изразходва тази енергия, „празните” калории водят до наднормено тегло и затлъстяване, които пък от своя страна водят до риск от високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет тип 2.