В края на м. май 2026г. – Световната здравна организация обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение по повод на  докладван взрив от Ebola вирусна инфекция в Демократична република Конго, обхващащ над 120 потвърдени случая, в т.ч.17 починали и над 1 070 вероятни случаи в т.ч. 238 починали в 3 провинции на страната.

В съседна Уганда са съобщени 7 потвърдени случая, от които един починал, като първите 3 случая са внесени от Демократична република Конго, а останалите са заболели като техни контактни.

Във връзка с това е необходимо да се повиши информираността за заболяването с акцент върху Препоръките на СЗО за Контрол на инфекцията, свързани с ограничаване на разпространението.

Съседните страни, които имат сухопътни граници с Демократична Република Конго, се считат за държави с висок риск от по-нататъшно разпространение на заболяването.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) извършва периодично оценка на риска за гражданите на ЕС/ЕИП от внасяне на вируса. Към момента вероятността от заразяване на хора от ЕС/ЕИП, живеещи или пътуващи до засегнатите райони, се оценява като ниска.

От особено значение е лицата, които пътуват към засегнатите райони, да бъдат добре информирани за начините на заразяване, клиничното протичане на заболяването и предпазването от заразяване, като в случай на поява на симптоми незабавно да потърсят медицинска помощ  и да споделят информация за пътуването си със здравните  власти.

От 70-те години на ХХ в. насам вирусът Ебола (EBOV) периодично предизвиква смъртоносни епидемии, предимно в Африка. Вирусът се счита за особено опасен заради екстремната треска, обилните кръвоизливи, който причинява и високия процент фатални изходи от болестта.

Той е открит и описан за първи път през 1976г. и е кръстен на река Ебола (приток на река Конго). Известно е, че вирусът принадлежи към сем. Filoviridae. Вторият клон на това семейство се заема от вируса Марбург. Идентифицирани са 6 Ебола вируси, от които 4 причиняват заболяване при хората – Заир (EBOV-Z), Судан (EBOV-S), Тай (EBOV-TF) и Бундибугио (EBOV-B). Останалите два са Рестън ебола вирус (EBOV-R) и Бомбали, за които няма данни да водят до заболяване при хора.

През 2014/16 г. епидемията в същия регион на Африка, бе предизвикана от Ebola- Zaire.

Като причинител на настоящия взрив е доказан Bundibugyo, за който няма лицензирани ваксини или специфично лечение.

Епидемиология

Заболяването има къс инкубационен период: 2-21 дни (средно 6-7 дни), предава се  чрез директен контакт с кръв или други телесни течности (изпражнения, повърнати материи, слюнка) от заразен човек (жив или починал), като вирусът прониква в тялото чрез нарушена кожа или лигавици (очи, нос, уста), най-често при грижа за болен или починал при докосване или обработка на предмети, замърсени със заразени телесни течности.

Клинична картина

 Ранните симптоми са неспецифични: висока температура и треска, отпадналост и уморяемост, болки в мускули и стави,  загуба на апетит,  повръщане и диария с примеси на кръв и слуз, главоболие, коремни болки, хеморагични симптоми, които прогресират до  мултиорганна недостатъчност, хиповолемичен шок, хеморагии и смърт.

Политики на ограничаване

    Демократична Република Конго и Уганда са въвели изходен скрининг, а граничещите с тях държави – здравен скрининг на граничните сухопътни пунктове към тях. Провежда се граничен контрол и контрол на международните транспортни средства.

Препоръки:

За да намалят риска от заразяване, хората, пътуващи до засегнатите страни или живеещи в тях, трябва да:

• избягват контакт с болни хора и с телесните им течности;
• избягват контакт с трупове или телесни течности на починали;
• избягват контакт с диви животни или техни трупове (включително маймуни, горски антилопи, гризачи и прилепи), както и консумацията на „дивечово месо“;
• мият ръцете си редовно, използвайки сапун или дезинфектанти.

Здравните власти продължават да следят развитието на ситуацията и при необходимост ще информират своевременно гражданите.