Европейска имунизационна седмица
.
Европейската имунизационна седмица е отбелязана за пръв път през 2005 г. От тогава до сега, всяка последна седмица на месец април, тя обединява местните офиси и партньори на Световната здравна организация (СЗО), здравни министерства, професионални и родителски организации, местни здравни заведения, политици и др. Целта е да се подкрепи стремежа към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната цел тази година е да се отдаде заслуженото внимание на „героите“, които всеки ден допринасят за реализирането на имунизациите – здравни работници, които прилагат ваксини, родители, които избират ваксинация за децата си, и всеки, който търси информация, основана на доказателства, и я предава, за да даде възможност за по-добър живот на други.
ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ
- Имунизацията е
право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен
от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира. - Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания.
- Когато всички хора са напълно имунизирани според условията на националните си календари, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.
ФАКТИТЕ НАКРАТКО
МОРБИЛИ
- Морбили (дребна шарка) е сериозно силно заразно заболяване. То е 6 пъти по-заразно от грипа.
- При един на всеки 5 случая може да се развие тежко заболяване или усложнения като ушна инфекция, пневмония, постоянна глухота, енцефалит или дори смърт.
- Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита срещу заболяването.
- Благодарение на ваксината срещу морбили, броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век до сега. Но вирусът все още се разпространява, там където има условия.
- Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система.
- За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.
РУБЕОЛА
- Рубеолата е заразна болест, която може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане или вродени дефекти.
- 9 от 10 жени, заразени с вируса на рубеолата в началото на бременността си, губят бебето или го раждат със синдром на вродена рубеола.
- Децата със синдром на вродена рубеола могат да имат мозъчно увреждане, увреждане на слуха, дефекти в очите и сърцето.
- Имунизацията осигурява почти 100% защита срещу рубеола и води до драстични намаляване на случаите на рубеола.
ГРИП
- Грипът е едно от най-масовите инфекциозни заболявания при човека с голямо клинично, епидемиологично и социално-икономическо значение. Той е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от грипните вируси тип А и В.
- Според данни на
СЗО по време на ежегодните грипни епидемии заболяват между 10 и 15% от
населението. Поради усложнения от грип тежко се разболяват около 3-5 милиона
души, а умират
250 000 – 500 000, като 90% от случаите на смърт от заболявания, свързани с грипа, са при хора над 65 годишна възраст. - СЗО определя ваксинацията като най-ефикасната защита от грип и като най-значимия начин за намаляване влиянието на епидемиите.
- По препоръка на СЗО бе разработена четиривалентна ваксина срещу грип, която за разлика от тривалентната включва и двата вида грип тип В.
- Затова четиривалентните ваксини срещу грип значително подобряват защитата срещу циркулиращите грипни вируси, което повишава и общата ефективност на ваксинацията срещу грип.
- Четиривалентните ваксини срещу грип са достъпни у нас от миналия грипен сезон, като съдържащите се в тях антигени напълно съвпаднаха с циркулиращите вируси у нас.
- Световните проучвания показват, че постигането на достатъчно добро ваксинационно покритие при тази рискова група, може да:
- намали респираторните заболявания с до 60%[1];
- намали с 30 до 70% хоспитализациите поради пневмония и грип;
- намали риска от сърдечносъдови случаи, като сърдечен арест, миокардит или инсулт с около 50-70% през зимния сезон.
- При възрастното население над 60-годишна възраст рискът от усложнения, хоспитализации и степента на смъртност вследствие на заболяването е най-висока. Най-значима е заболяемостта сред тях, тъй като съпътстващите хронични състояния – рискови фактори за усложненията от грип, нарастват с възрастта. По време на грипна епидемия нивото на засегнатите възрастни може да достигне до 50%.[2] Над 90% от смъртните случаи, свързани с грип, са при лица над 60 години и по-възрастни[3]. Увеличената заболяемост сред възрастните и неопровержимите доказателства за ефикасността на грипната ваксинация, са причина за световния консенсус за рутинна ваксинация на тази възрастова група[4].
Имунизация на деца
– Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това.
– Децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксини. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават възможно най-добрата защита на децата и то, когато най-много се нуждаят от нея.
– Блокирайки по-нататъшното разпространение на болестта, ваксинираните деца помагат в защитата и на децата около тях. Това включва братя и сестри, които са твърде малки, за да бъдат ваксинирани, съученици със специални здравни нужди и възрастните баби и дядовци.
– Имунизирайки децата срещу хепатит В през първата им година на живот и срещу HPV в ранните юношески години, ще ги предпазим от бъдещо развитие на някои онкологични заболявания.
– Имунизирайки децата срещу патогени, причиняващи пневмония, помагаме да се намали употребата на антибиотици и по този начин намаляваме и заплахата от развитие на антимикробна резистентност.
– Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити, стартирала в началото на 2017 г., осигурява безплатно препоръчителната ротавирусна ваксина, на желаещите деца от 6-седмична възраст до горна възрастова граница съгласно кратката характеристика на приложената ваксина с цел да намали значително честотата на острите гастроентерити при кърмачетата.
Имунизация на подрастващи
– Ваксинирането не е само за деца. Реимунизациите и ваксината срещу човешки папиломни вируси продължават в юношеството и защитават децата и в бъдеще.
– Имунитетът срещу дифтерия, тетанус и коклюш може да намалее с течение на времето, и реимунизации с комбинираната ваксина (дифтерия / тетанус / коклюш) е необходимо да се поставя по време на юношеството и отново в зряла възраст.
– Ранното юношество (9-13-годишна възраст) е препоръчителното време за прилагане на ваксина срещу човешки папиломни вируси (HPV), което помага за предпазване от рак на шийката на матката и други свързани с HPV заболявания. Човешките папиломни вируси са широко разпространени и се предават по полов път, ракът на маточната шийка е водеща причина за смърт сред жените. HPV ваксината, приложена преди първата сексуална активност на човек, е първата стъпка в цялостната профилактика на рака на маточната шийка.
– Юношеството е времето, в което се прилагат допълнителни дози за по-траен имунитет ваксини срещу болестите, които са опасни за всяка възраст, в това число морбили, коклюш, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Жените трябва да са особено запознати с риска от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че имат приложена ваксина срещу рубеола, преди да забременеят.
Имунизация на възрастни
– Ваксините предлагат защита за всички възрасти. Посредством ваксинациите защитавате себе си и околните от развитие на сериозни и потенциално фатални заболявания.
– Много хора, без да го осъзнават, са податливи на морбили и други заболявания, предотвратими от ваксини. С развитието на науката и технологиите рутинно се прилагат ваксини срещу все повече заразни заболявания, които преди това са били нелечими или инвалидизиращи и ваксини за тях не са били налични в миналото, както и повечето от прилаганите в миналото ваксини са напълно обновени. Сега възрастните могат да ползват ваксини срещу много повече заболявания отколкото преди.
– Действието на някои от ваксините отслабва с течение на времето. Реимунизациите за дифтерия и тетанус в зряла възраст са необходими за осигуряване на защита през целия живот.
– Няколко ваксини се препоръчват за групи с особено висок риск поради тяхната възраст, професия, начин на живот или здравословен статус. Това включва ваксинация срещу грип, коклюш и тетанус за бременни жени; ваксинация срещу грип и в някои страни херпес Зостер за възрастни пациенти; ваксинация срещу хепатит В и менингококи за здравни специалисти, изложени на риск от заразяване.
– Здрави възрастни носители на заболявания могат да ги предадат на други по-податливи лица като бебета, имунокомпрометирани хора и възрастни над 65 години, като по този начин ги излагат на особено висок риск от усложнения.
– Ако не сме напълно имунизирани по действащия имунизационен календар, или не сме сигурни в имунизационния си статус, трябва да се посъветваме с нашия лекар за това кои са подходящите за нас ваксини.
Имунизация на здравни специалисти
– Посредством имунизацията здравните специалисти защитават не само себе си, но и своите пациенти.
–
Здравните специалисти са изложени на риск от заразяване с болести, които могат
да предадат на пациентите си.
Световната здравна организация съветва всички заети в здравния сектор:
- Да бъдат напълно имунизирани срещу морбили, рубеола и полиомиелит;
- Да бъдат ежегодно имунизирани срещу сезонен грип;
- Да се реимунизират срещу дифтерия на всеки 10 години;
- Да се ваксинират срещу хепатит B и менингококови бактерии в случай на риск от заразяване, свързан с естеството на професионалната им дейност.
– Посредством редовна ваксинация, здравните специалисти дават добър пример на своите пациенти колко е важно да си ваксиниран.
– Отношението на медицинският специалист към
ваксинацията оказва силно влияние върху вземането на решения от
пациента/родителя. Лекарите, медицинските сестри и акушерките играят
жизненоважна роля в съветването на пациентите си за ползата и важността на ваксините.
[1] CDC Prevention and Control of Influenza. Recommendations of the Advisory Committee in Immunization Practices (ACIP). MMWR, 2009; 58(RR8)
[2]CDC. Influenza Antiviral Drug Resistance. Questions & Answers. Available at: http://www.cdc.gov/flu/about/qa/antiviralresistance.htm Accessed May 2010 [online].
[3]Thompson WW, Shay DK, Weintraub E et al. Influenza associated hospitalization in the United States, JAMA, 2004;292(11):1333-40.
[4]CDC. CDC’s Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP) Recommends Universal Annual Influenza Vaccination. Press release, 24 February, 2010. Available at: http://www.cdc.gov/media/pressrel/2010/r100224.htm Accessed May 2010.