Венерическите болести- какво трябва да знаем
„Аз имам сифилис, най-накрая, истински, а не някаква жалка хрема! Не, истински сифилис, от който е умрял Франциск Първи… Аз съм горд, повече от всичко презирам еснафите. Алилуя, имам сифилис, следователно вече няма да се боя да не го прихвана.”
Странната реакция е на Ги дьо Мопасан в писмо до приятеля му Робер през 1877 година. Оттогава заразата е претърпяла развитие по отношение на лечението, но основният механизъм на предаване си е същият – при полов акт. Винаги е било така, ще бъде и занапред- бурните страсти в леглото са съпътствани от болести.
Съвременният човек трябва да знае, че „любовните” заболявания не са си отишли. Нелекувани, те водят до тежки поражения и могат да засегнат всички телесни органи и системи.
Свободният достъп до мощни антибиотици дава възможност на заразените да се самолекуват. Това от своя страна води до потискане на клиничните изяви и хронифициране на инфекцията. След време лекарите виждат последиците – засягане на простатата и тестисите при мъжете, на яйчниците и тръбите при жените, някои проблеми по време на бременността или понякога безплодие.
Повече информация за полово предаваните болести може да намерите в рубриката ни „Здравна профилактика”:
