Детският организъм е изключително чувствителен към тютюневия дим. Колкото в по-ранна възраст децата започват да пушат, толкова по вероятно е да продължават да пушат интензивно през целия си живот и толкова по-често ще боледуват.

Освен, че подражават на пушещи родители, децата проявяват и любопитство, пък и до голяма степен са сигурни, че това е модерно. Впечатлението, че всеки го прави, дори и техните родители е една от основните причини децата да посягат към цигарата в много ранна възраст. Но те не знаят какви могат да бъдат вредните последици от тютюнопушенето.

Децата на пушачите боледуват около три пъти по-често, от тези на не пушещите родители, особено от белодробни инфекции, остри възпалителни заболявания на очите, гърлото и дихателните пътища.

Пушенето в ранна възраст е особено опасно, защото подрастващите бързо привикват към тютюневия дим и по-силно страдат от отровните вещества, съдържащи се в него. Тютюневият дим влошава изхранването на мозъчните клетки. Кръвоносните съдове, под влияние на никотина и в резултат от съединяването на хемоглобина и въглеродния окис, получават спазми и обуславят кислородното гладуване на мозъка. Това намалява работоспособността при пушачите.

Пушещите ученици променят поведението си по време на учебните занятия. Те изпитват нужда да запалят цигара още по време на учебния час, а това им пречи да се съсредоточат.

Вредните вещества, съдържащи се в тютюневия дим и тяхното специфично действие върху функциите на мозъка се отразяват пагубно.

В ученическа възраст е напълно естествено всички младежи да се стремят да изглеждат физически добре, да имат атлетична фигура, добро телосложение. Много от тях имат желание да станат спортисти, да постигат успехи, но пушенето е сериозна пречка за физическото им развитие. С възрастта неизбежно се увеличават вредните последствия, и младите хора започват да съжаляват за това, че са се увлекли по модерен, но толкова вреден навик. Започват да говорят за пушенето като за грешка от младостта си. Някои се опитват да поправят тази грешка, но малко са тези, които съумяват да победят пристрастяването си към тютюневия дим.

Младите хора наистина трябва да разберат, че пушенето по никакъв начин не свидетелства за това, че са пораснали. То по-скоро показва незнание и лекомислие към собственото си здраве.

България продължава да е сред страните, в които броят на пушачите все още е много висок, като особено плашеща е статистиката за нивата на пушене сред младежите.

Повишаване на мотивираността и ангажираността на децата и младежите в грижа за собственото им здраве, както и активното им включване в извънкласни дейности, укрепващи физическото и психично здраве – спорт, туризъм, изкуство, хоби, любими автори и книги, грижа за домашно животно, разходки на открито сред природата с приятели, трябва да се превърнат в ежедневие.

Превенцията на пушенето сред подрастващите трябва да е приоритет в борбата с цигарите не само за родители, учители, медицински специалисти, но и за цялото общество, защото редовното пушене на цигари, започнало в юношеството е предотвратим риск за заболеваемост, инвалидност и преждевременна смъртност сред младите хора.