Туларемията е рядко срещано заболяване при животни и хора, характеризиращо се с природна огнищност. Туларемийните бактерии са високо устойчиви. Заболяването има множествени механизми на предаване, значителен брой преносители на инфекцията  и изключително разнообразна клиничната картина.

Източници на инфекция

            Първостепенно значение като източник и резервоар на инфекцията в природата имат мишевидните гризачи (полски и домашни мишки, воден плъх и др.) и зайците. Инфекцията сред животните се развива бързо, като те интензивно отделят бактериите с урината  и изпражненията си.

Болният човек не е източник на инфекция.

Пътища на предаване на инфекцията

• Алиментарен  –  чрез заразени хранителни продукти при попадане върху тях на урина и /или изпражнения на болни животни.
• Воден – замърсяване на водата от неконтролирани водоизточници с екскретите на гризачите или попадане във водата на умрели гризачи. В този случай инфекцията може да проникне в човека чрез храносмилателната система (пиене на контаминирана вода) или през увредена кожа при газене или къпане в такива водоеми;
• Контактен – инфекцията прониква през увредена кожа при обработка (дране, разфасоване на месо и др.) на болни от туларемия животни;
• Въздушно-прахов път – инфекцията прониква през дихателните пътища при вдишване на заразен прах от фураж (при прибиране на зърнена реколта в райони, където се наблюдават масови заболявания сред мишевидните гризачи) или при обработване на кожи на заразени животни (напр. зайци);
• Векторен (трансмисивен) – чрез кръвосмучещи членестоноги, които могат да пренесат инфекцията от гризачите  на човека.

Клинична картина

            Инкубационният период е от 1 до 7 дни, рядко до 20 дни. Болестта започва внезапно с висока температура (39 – 40°С), треска, главоболие, обща слабост, болки по мускулите, увеличени лимфни възли и др. Клиничната картина е твърде разнообразна и зависи от мястото на проникване на причинителя. Различават се много клинични форми: бубонна, чревна, белодробна, очна  и др.

Въпреки, че периодът на оздравяване е сравнително продължителен (20 – 30 дни), болестта се лекува успешно с антибиотици. Прогнозата е добра, смъртността е ниска. След преболедуване се придобива дълготраен имунитет.

Начини за предпазване

Профилактиката на туларемията се основава на мерки, насочени срещу гризачите, като главни източници на заразата:

• Дератизационни средства за унищожаване на гризачите;
• Защита на хранителните продукти (особено тези, които не подлежат на термична обработка) от достъп на гризачите до тях; обилно измиване на плодовете, зеленчуците и други хранителни продукти, предназначени за консумация в суров вид;
• Мерки срещу проникването на гризачите в жилищата и особено в приземните и спомагателни помещения;
•  Недопускане използването за битови нужди и за пиене на вода от водоизточници, за които няма редовен санитарен контрол;
•  Използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности;
• Осигуряване на плъхонепроницаемост в помещенията на производствените сгради и съоръжения;
• Да се избягва консумация на месо от загинали по неизвестни причини животни (диви зайци);
• Дезакаризация и предпазване от ухапване от членестоноги при навлизане в природните огнища, чрез използване на индивидуални средства за защита – репеленти, подходящо облекло. Оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
• Предпазни мерки при почистване на домашни животни от кърлежи – да се използват предпазни средства, кърлежите да не се размачкват;
• При обработка на месо от диви или домашни животни да се използват ръкавици, защитни очила и да се вземат необходимите предпазни мерки;
• Необходим е и строг ветеринарен контрол над месото от дивеч.

При наличие на неясно температурно състояние, треска или увеличени лимфни възли е необходимо да се извърши  консултация с личния лекар или специалист по инфекциозни болести.