Трихинелоза

Трихинелозата е паразитно заболяване, което засяга бозайниците и човека и се развива след консумация на заразено с трихинели месо.

Причинител на заболяването е Трихинела спиралис (Trichinella spiralis).

Най-често източннк на инфекцията за човека са заразените домашни и диви животни – прасе, глиган, мечка, морски млекопитаещи. Животните се заразяват най-вече при изяждане на мишки и плъхове или умрели месоядни животни.

Човек се заразява при поглъщане на причинителя по време на консумация на недобре термично обработено заразено месо или месни продукти – луканка, суджук, пастърма и др.)

Инкубационен период (от заразяването до първите клинични симптоми) е 2- 45 дни, средно 5-20 дни.

Заболяването протича  различно – асимптомно, с леко, средно тежко или тежко изразени клинични симптоми – повишена температура; мускулни болки; около очен оток и клинико-лабораторни промени.

Отокът по веждите, клепачите и лецето е характерен за заболяването и се появява още през първата седмица. Постоянен симптом са мускулните болки, които наподобяват мускулна треска. Болките обхващат най-често гълтателна, очна и дъвкателна мускулатура, а също ребрени и двигателни мускули. Болните трудно дъвчат и преглъщат.

При някои болни могат да се появят и други симптоми – гадене, повръщане, диария, конюктивит, очни кръвоизливи, обриви по кожата, дрезгав глас  и др.

При някои хора трихинелозата преминава в хронично заболяване – в течение на 5-6 години периодично се появяват мускулни болки и обща слабост.

Диагнозата се поставя по характерна клинична картина, клинико – лабораторни промени и епидемиологични данни за консумация на недобре термично обработено и/или неизследвано месо.

Ефективната профилактика включва лични и обществени мерки. Не бива да се консумира непроверено от ветеринарните власти месо, както и сурово месо (кайма) или колбаси.

За да не ставаме „мишена” на трихинелите, освен навременното диагностициране и лечение на заболяването сред хора трябва да се вземат мерки за предотвратяване разпространението на трихинелозата:

  • Провеждане на здравна просвета сред населението.
  • Изследване на заподозряното месо и контрол над търговията и обработката на месото. Доказано заразено месо и трихинелозни трупове на животни трябва да се унищожават.
  • Стопаните и ловците нямат право да продават и раздават месо, което не е проверено от ветеринарните служби.
  • Членовете на ловно-рибарските дружества трябва задължително да изследват месото на отстреляния дивеч в ОДБХ.