ХИВ И СПИН                                          

• Заболяването е  разпространено в целия свят. Счита се, че  засегнатите с ХИВ са около 41 милиона, като най-голям е броят на заразените в страни от Африка, Азия и Латинска Америка. В България регистрираните случаи през последните години нарастват. Към края на 2025 г. са над 4800 лица със сериозен превес на мъжкия пол. Най-засегната е активната възраст от 20 до 39 години.
• ХИВ е вирус, който атакува имунната (защитна) система на човека, така че тя да не може да осигури защита на организма срещу болести и инфекции. Крайната фаза на ХИВ-инфекцията е СПИН.
• СПИН означава Синдром на придобита имунна недостатъчност – развива се при инфектиране с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).
• След инфектирането с ХИВ човек може да живее с вируса в продължение на години и да няма оплаквания, но да  заразява други хора.
• Веднъж заразен с ХИВ вирус, човек не може да се излекува окончателно от него.

Открит навреме обаче, вирусът може да бъде контролиран с лекарства, за да не се

стига до развитието на СПИН.

• ХИВ-инфекцията може да засегне различни органи и системи. Тя е бавно развиващо се и прогресиращо заболяване, което преминава през няколко стадия

* Първична или остра ХИВ-инфекция – това е периодът на първите 2 до 4 седмици

след заразяването с ХИВ. Оплакванията са неспецифични: висока температура, главоболие, болки в мускулите и ставите, отпадналост, гадене, повръщане, диария, увеличени лимфни възли, възможно е поява на обрив (несърбящ,  бързопреходен) по тялото.

* Безсимптомна (латентна) фаза.  Възможно е да няма никакви симптоми за дълго

време (около 10 години)

* Стадий на развитие на Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) – това е

последният стадий на заболяването, в който имунната система е тежко увредена.

Характеризира се с появата на инфекции, чиито причинители не биха предизвикали заболяване у хора с нормално функционираща имунна  система.

            Болните от СПИН са силно предразположени към различни видове  злокачествени (ракови) заболявания.

  ДНЕС В ОБЩЕСТВОТО ИМА МНОГО  МИТОВЕ ЗА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ

1. Мит: ХИВ може да се разпространи чрез докосване/контакт

           НЕВЯРНО:

• ХИВ се разпространява чрез директен контакт с телесни течности като кръв, семенна течност, вагинален секрет и кърма. ХИВ не се разпространява чрез всекидневните контакти. Хората с ХИВ не са опасни за хората, с които те съжителстват вкъщи или в обществото или с хората, с които те имат обикновени, несексуални контакти.По тази причина вирусът не се предава при: докосване; ръкостискане; кихане и кашляне; ухапвания от насекоми; консумация на ястия; ползване на обществена тоалетна; употреба на спално бельо или други лични вещи на заразения целувка и прегръдка

2. Мит: Само определени групи хора са изложени на риск  

            НЕВЯРНО:

• Заразяването с ХИВ не зависи от пол, раса или сексуална ориентация. Всеки, който има незащитени сексуални контакти или използва споделени игли, е изложен на риск от заразяване. Именно затова превенцията е важна за всички.

3. Мит: По външния вид на човека си личи дали е заразен с ХИВ или е болен от СПИН.

НЕВЯРНО:

• Инфекцията с ХИВ дълги години се развива без никакви симптоми. Много от признаците са неспецифични и може да се припокриват с други заболявания. 
• Единственият сигурен начин да разберете дали сте заразени е извършване на кръвен тест за ХИВ.
• Ранното откриване на инфекцията позволява навременно започване на лечение.

4. Мит: ХИВ не може да бъде предотвратен

НЕВЯРНО:

Съществуват много ефективни начини за превенция като най-важните са:

•  Използването на презервативи,
•  Избягването на споделени игли
•  Изследване за ХИВ при бременност.  

 5. Мит: ХИВ / СПИН е заболяване на хомосексуалистите.

НЕВЯРНО: 

• Всеки може да се зарази с HIV, независимо от сексуалната ориентация. Всеки е в риск от заразяване с HIV от контакт кръв с кръв, употреба на общи игли или секс без предпазни средства.

6. Мит: Заразяването с ХИВ означава, че имате СПИН.

НЕВЯРНО:

• Последният етап на ХИВ инфекцията е СПИН. След като се заразите с
• ХИВ, Вие го имате за цял живот, но той не винаги прогресира до СПИН.
• С терапия много хора могат да имат нормална продължителност на живота.

7.Мит: ХИВ е смъртна присъда

НЕВЯРНО:

• Продължителността на живота на хората, живеещи с ХИВ се е увеличила многократно.
• Едно от големите постижение на науката е терапията на ХИВ инфекцията. Чрез нея се удължава животът на пациентите и се подобрява качеството им на живот.

8. Мит: Аз ще знам, ако партньорът ми или аз имаме ХИВ.

НЕВЯРНО:

• ХИВ инфекцията не протича еднакво при всеки човек. Много от хората с HIV могат да изглеждат и да се чувстват здрави в продължение на години.Единственият сигурен начин да се разбере  за наличие на инфекция с HIV е изследване за човешки имунодефицитен вирус.

9. Мит: Изследването за ХИВ е безсмислено.

НЕВЯРНО:

• Знанието, че сте ХИВ-позитивен, ще Ви позволи да търсите ранно лечение, което може да Ви помогне да поддържате по-дълго време по-добро здравословно състояние и ще Ви даде възможност да не предадете вируса на някой друг. Независимо от HIV статуса Ви, може да се научите как да се предотврати по-нататъшна инфекция от ХИВ и други полово предавани болести.

Гонореята  (трипер) е една от най-старите болести, предавани по полов път и може да доведе до тежки усложнения и безплодие.

• Боледуват и мъже и жени.
• В част от случаите е възможно инфекцията да протече безсимптомно. 
• Бебетата, които се заразяват с гонорея от майките си по време на раждане, могат да

развият слепота и различни инфекции.

• Диагнозата се поставя чрез вземане на материал от заразеното място (гърлото,

ректума, шийката на матката, уретрата) и микробиологична идентификация.

Гонореята може да бъде излекувана с правилното лечение.

 Сексуалният партньор също трябва да се лекува, дори да няма симптоми.

Сифилисът е инфекциозно заболяване и в над 95% от случаите се предава по сексуален път,  но може и  по кръвен път и вертикален път – от болната майка на плода. Болестта често е  наричана „големият имитатор“, поради сходствата в клиничната картина на различни други   заболявания. Сифилисът се характеризира с редуването на клинично проявени стадии  (първичен, вторичен и третичен сифилис) с латентни епизоди.  

• Първият стадий на сифилиса се характеризира с появата на безболезнена

язва (шанкър), в областта на пениса, устата или ректума след около месец след инфектиране. Понякога могат да се появят и повече от една раничка, белезникави язви в устата, грипоподобни симптоми ( висока температура, главоболие и умора),  увеличени лимфни възли Въпреки че раничката може да изчезне сама след 3-6 седмици, болестта продължава развитието си и ако не се лекува се проявява отново няколко месеца – вторичен сифилис.

• Вторичният сифилис – протича със засегане на различни органи в тялото,

появява се кожен обрив, без сърбеж, възможни са бъбречни проблеми, артрит и аномалии на черния дроб.

• Третата фаза на болестта също е ситемен и може да доведе до сърдечно

заболяване; уголемени лимфни възли в различни части на тялото; менингит, загуба на чувствителност или слабост (невросифилис); влошено зрение. Уврежданията, които тялото търпи по време на третия стадий, са изключително сериозни и понякога могат да доведат до смърт.

За доказване на заболяването се използват рутинно кръвни тестове.

Как да се предпазим от заразяване с  ХИВ и други полово предавани заболявания

• Използване на предпазни средства при полов акт: изключително важно е

използването на презервативи, тъй като правилната им употреба намалява с около 98 % вероятността от предаване на сексуално преносими заболявания и настъпването на нежелана бременност.

•  Ограничаване броя на половите партньори: колкото по-голям е броят наполовите

партньори, толкова по-голяма е вероятността някой от тях да е заразен с ХИВ и други полово предавани заболявания, като много често засегнатите не подозират и дълго време разпространяват инфекцията при практикуване на полови контакти без презерватив.

• Редовни профилактични изследвания: при честа смяна на половите партньори и

рисково поведение се препоръчва изследване за наличие на сексуално предавани инфекции (ХИВ, сифилис, гонорея, хламидия и други), като ранната диагностика подобрява значително прогнозата и намалява рисковете от негативни дългосрочни последици.

• Изследване преди и по време на бременност: Препоръчително е изследването за ХИВ,

хепатит тип Б, тип С, сифилис преди и по време на бременността. Установяването на инфекция позволява оптимално проследяване на рисковата

бременност и адекватни грижи в периода преди и след раждането за намаляване на риска от предаване на инфекцията.

•  Ако имате съмнение за необезопасен контакт с несигурен партньор направете

консултация с лекар.