Във връзка с влошената епизоотична обстановка по отношение на туларемия, бруцелоза и антракс в някои области на страната през последните години е необходимо лицата пребивавали в ендемични райони или занимаващи се с отглеждане на животни и обработка на животински продукти и кожи, ловци, горски работници, ветеринарни специалисти и др., сред които съществува повишен риск от заразяване да бъдат запознати с начините на предаване и мерките за предпазване от тези заболявания.

Туларемията („заешка треска”), Бруцелозата и Антраксът („синя пъпка) са заболявания от които боледуват и животни и хора. Причиняват се от микроорганизми с висока устойчивост във външна среда.

При наличие на болни хора от тези заболявания задължително се уведомяват ветеринарните власти за предприемане на мерки спрямо животните.

Основни източници и резервоари на посочените заболявания в природата са различни животни.

За туларемия са основно гризачи – зайци, катерици, мишки и плъхове, за бруцелоза – различни домашни и диви животни – говеда, свине, кози и овце, за антракс – всички видове селскостопански и диви, предимно тревопасни бозайници.

 Начини на заразяване на човека от животните с причинителите на Туларемия, Бруцелоза и Антракс:

• Контактен механизъм – проникване на причинителите през наранена кожа или лигавица при контакт със секрети и екскрети на болни животни, при дране, обработка на кожа от болни животни и т.н;
• Въздушно – прахов механизъм – вдишване на заразен прах при извършване на различни дейности в животновъдството;
• Хранителен механизъм – прием на замърсени вода или храна, прием на термично необработено мляко, млечни продукти или месо от болни животни.

Клинично протичане

При Туларемия инкубационният период (времето от заразяването до първите клинични симптоми) е от 1 до 7 – 10 дни

Болестта често започва с треска, главоболие, обща отпадналост, болки в мускулите на цялото тяло, висока температура (до 39 – 40°С) и развитие на различни клинични форми със засягане на  лимфни възли, конюнктиви и вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. Локализацията на пораженията са свързани с мястото на проникване на  причинителя.

Клиничните симптоми на заболяванията се определят от начина на заразяване.

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е ниска.

При Бруцелозата инкубационният период е от 2 до 8 седмици.

Болестта започва с грипоподобен синдром – главоболие, мускулни и ставни болки обилно изпотяване, поддържане на висока температура, загуба на тегло. Причинителите се разпространяват в организма чрез лимфната и кръвоносната система, достигат до различни вътрешни органи, където се образуват грануломи. Често възникват усложнения от страна на стомашно-чревен тракт, дихателната система, сърдечно-съдова система, пикочо-половата система, нервната система и опорно-двигателния апарат.

При правилно провеждана терапия прогнозата при бруцелоза е добра. Смъртността е ниска.

При Антраксът инкубационният период е няколко дни.

Първоначално възникват неспецифични оплаквания – общо неразположение, лесна уморяемост, главоболие последвани от треска , висока температура и развитие на различни клинични форми. Локализацията на пораженията са свързани с мястото на проникване на  причинителя.

Засягат се най-често кожа (по откритите части на тялото се появява нечувствителна зона със специфичен външен вид -„синя пъпка”), дихателна система ( развитие на тежка  пневмония; с бърз прогрес до дихателна недостатъчност и с неблагоприятна прогноза) и храносмилателна система (повръщане на кървави материи, кървава диария и силни коремни болки с неблагоприятна прогноза.

Поради различните възможности за заразяване и развитието на тежка клинична симптоматика, често с неблагоприятна прогноза спорите на антракса могат да бъдат използвани и като биологично оръжие.

И при трите заболявания диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, лабораторна диагностика и епидемиологичните данни – професия, връзка с животни, пребиваване в ендемичен райони, хранене и др.

Профилактични мерки при туларемия:

• Да не се допускат плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
• Да се прави оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
• Да се избягва консумация на вода от непроверени водоизточници и месо от загинали по неизвестни причини животни (диви зайци)
• Да се измиват обилно с вода плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• Да се използват лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности

 Профилактични мерки при бруцелоза

• Да не се консумира непастьоризирано или непреварено мляко и млечни продукти, приготвени от мляко със съмнителен произход.

• Да се използват лични предпазни средства при обработка на животински продукти и кожи и при отглеждане на животни

 Профилактични мерки при антракс

• Да се използват лични предпазни средства при отглеждане на животни при дране и обработка на животински продукти и кожи
• Да не се консумират храни от животни загинали при съмнителни обстоятелства, не проверени от ветеринарните власти
• Провеждане на строг ветеринарен контрол над пасищата и клането на животни.