Чумата (Pestis) е една от най-старите и страховити болести, отговорна за епидемии, завършили с масова смърт. Чумата е убила 14 милиона души в Европа през 14-ти век. Макар мнозина да мислят, че тя е останала в историята, епидемии избухват и днес, като най-засегнатите страни са Конго, Перу и Мадагаскар.

По данни на СЗО за периода 23.08-27.10.2017г. на остров Мадагаскар са регистрирани 1 365 случая на чума от които са 106 починали. При 915 от заболелите се касае за пневмонична форма на заболяването. Остров Мадагаскар е ендемичен за чумата и през последните 10 години е най-засегнатата страна в света.

Чумата е особено опасна инфекция (ООИ), кръвна зооноза ,която се причинява от Y. pestis и протича с лимфаденит, бактеремия, краниофарингеален синдром, замъглено съзнание и психомоторна възбуда. Механизмът на предаване на заразата е трансмисивен, а жив фактор за пренасяне на причинителя-бълхата.

Източник на инфекцията: Естествен резервоар на чумата са гризачи, открити в различните природо-огнищни ендемични райони на света. От синантропните гризачи водещо значение има черният плъх.Човек не играе роля на източник на инфекция освен при белодробната форма на болестта.

Механизмът на предаване на заразата се осъществява чрез бълхите (както между самите гризачи, така и при ухапване на човек). При първична белодробна чума заразата се предава по въздушно – капков механизъм от заболял от белодробна форма човек чрез пръските отделяни при кашляне.

Клинично протичане: Заболяването започва остро, с висока температура и втрисане, главоболие, мускулни болки, повръщане, анемия, прострация, с изразен краниофарингеален синдром, с нестабилна походка, неясен говор. Тези симптоми са общи за чумата, а клиничната картина се променя при различните форми на чумата: кожна; бубонна; белодробна, чревна и септична.

Мерки за ограничаване разпространението на заболяването При поява на случай от чума, задължително се изпраща съобщение до РЗИ. Като ООИ заболяването се съобщава на МЗ и СЗО. Болните и съмнително болните се изолират в отделни изолатори, а контактните се карантинират за 6-9 дни. Лабораторната диагноза се извършва в Национална референтна лаборатория по особено опасни бактериални инфекции към НЦЗПБ гр. София. В огнището се провежда щателна дезинфекция, дезинсекция и системна дератизация.

1.Основни съвети към пътуващите:

• • Спазване на добра лична хигиена (измиване на ръце, използване на сапуни или алкохолни разтвори за дезинфекция).
  • Използване на репеленти с цел избягване ухапването от бълхи
  • Избягване на контакт с гризачи, болни или мъртви животни.
  • Избягване на близък контакт с лица, които може би са болни от чума.
  • Избягване на места със струпване на много хора с оглед намаляване възможности за заразяване с белодробна (пневмонична)       форма на чума.
  • Незабавно търсене на медицинска помощ за назначаване на антибиотична профилактика и наблюдение след близък контакт с лице болно от чума или след други високорискови експозиции.

• Незабавно търсене на медицинска помощ при поява на следните симптоми по време на престоя или до една седмица след завръщането: внезапно втрисане; увеличени и болезнени лимфни възли; поява на кашлица; кръвохрачене и затруднено дишане; гадене и повръщане; бързо влошаване на общото състояние.

 2.Основни препоръки към медицинските специалисти:

Медицинските специалисти трябва да са информирани и обучени по процедурите и методите за превенция и контрол на инфекции. Използването на лични предпазни средства (ЛПС) не замества необходимостта от спазването на другите основни мерки за превенция на инфекциите, като хигиена на ръцете. ЛПС се заменят изцяло с нови и ръцете се измиват или дезинфекцират след всеки пациент или при изпълнение на други дейности. След употреба ЛПС се събират в подходящи контейнери и се обезвреждат съгласно правилника на лечебното заведение за третиране на опасни отпадъци.

При бубонна чума, в съответствие с националните и международни препоръки, здравните работници трябва да използват следните ЛПС при обслужване на пациенти със съмнение за чума:

• ръкавици;
• престилка с дълги ръкави със стегнати маншети;
• протектор за очи (очила или шлем);
• хирургична маска за лице;

При пневмонична чума, в съответствие с националните и международни препоръки, здравните работници трябва да използват следните ЛПС при обслужване на пациенти със съмнение за чума:

• ръкавици;
• протектор за очи (очила или шлем);
• престилка с дълги ръкави със стегнати маншети;
• маска за лице (FFP3 филтър или с N – 95 частици)

Пациент с пневмонична чума се изолира в самостоятелна стая със самостоятелен   санитарен възел. Пациентът трябва да носи хирургична маска, ако се налага придвижване из болницата при спазване на етикет при кашляне.

Необходимо е да се предвиди провеждането на химиопрофилактика на медицинския персонал, който е бил в директен контакт с пациент с пневмонична чумa.

3. Мерки при пътуване със самолет или кораб

Няма данни за предаване на инфекцията преди появата на оплакванията при заболелите. Заболелият е заразен по време на симптоматичния период, който основно се характеризира с треска, главоболие, слабост, затруднено дишане и кашлица. Инкубационният период при чумата варира между 1-9 дни.

Предаването на пневмоничната чума чрез заразен аерозол става обикновено при близък контакт на разстояние по-малко от 2 м.

Прилагането на следните мерки по време на полет или при плаване при съмнение за заболял от чума на борда на самолет или кораб ще намали риска от предаване на инфекцията:

• Осигуряване на хирургическа маска на заболелия пътник с цел намаляване разпространението на пръски.
• Маската трябва да се носи по време на целия полет и да се сменя след като се овлажни. Използваните маски трябва да се събират в отделен чувал за опасни отпадъци.
• Болният пътник трябва да се осигури с кърпички и торбичка за тяхното събиране след употреба.
• При наличие на свободни места в самолета е желателно да се осигури пространство от 2 м между болния и другите пътници. При невъзможност на всички пътници в радиус от 2 м около болния да се осигурят хирургични маски.
• Членовете на екипажа, осъществяващи контакт с болния, също трябва да носят хирургични маски.
• Стандартните мерки за контрол на инфекции трябва да се спазват както от болния, така и от екипажа полагащ грижи за него. Миенето на ръце трябва да е честа практика. Екипажът трябва да носи ръкавици при допир с болния или с предмети, контаминирани със секрети на болния
• Всички пътници, придружаващи болния, трябва да бъдат разпитани за наличието на сходни с болния симптоми.
• Специален изход трябва да бъде осигурен и обозначен за използване от болния. При пристигане болният и придружаващите го лица, заедно с ръчния им багаж напускат първи самолета или кораба.
• Всички пътници трябва да потърсят медицинска помощ при появата на симптом, характерен за чума, като съобщят на медицинското лице, за историята на своето пътуване.
• Ранна постекспозиционна профилактика трябва да се има предвид при всички членове на екипажа били в близък контакт с болния и пътници, седящи на по-малко 2 м от него.

За повече информация можете да посетите уеб-сайта на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ЕCDC):

• Информация за пътуващите в Мадагаскар:

https://ecdc.europa.eu/en/publications-data/information-travellers-madagascar

• Ръководство за обслужване на лица със съмнение за пневмонична чума, открити при пътуване със самолет или кораб

https://ecdc.europa.eu/en/publications-data/guidance-management-suspected-pneumonic-plague-cases-identified-aircraft-and